Странджанска фолклорна област

 

Странджанската фолклорна област се намира на изток от Тракийската област до Черно море, на север се простира до Варненско, а на юг до границата ни с Турция.

В музикално-фолклорната култура на Странджа е добре запазена в образците на местния богат фолклор.

Песните в Странджа са сватбени, жетварски, седенкарски, хороводни, песни на трапеза. Характерни са бавните безмензурни мелодии с богата мелодия и ярка орнаментика Много често се пее за хайдути и войводи – например Капитан Петко (Киряков) войвода, Хаджи Димитър, Индже войвода, Добри войвода, Вълчан войвода и много други.

Странджански песни са „Ясен месец веч изгрява”, „Мари Марийко, карагьозлийко”, „Малка мома двори мете”, „Седнала е Яна”, „Капитан Петко войвода”, „Донкина майка”, „Радо, бяла Радо”, „Мари Еринко”, „Мама на Коля думаше”, „Иван на Радка”, „Булче бяла Тодорке” и други.

Сред странджанските народни певци са Калинка Згурова, Стойчо Петков, Урга Пешева, Магда Пушкарова, Сава Попсавов, Манол Михайлов, Елена Станкова, Живка Папанчева, Георги Павлов, Комня Стоянова, Костадин Михайлов, Теодора Стамболиева и много други.

В Странджа са добре познати пролетните младежки игри, наречени филек, играят се през великите пости. Познат е и моминският обичай „Еньова буля“, свързан с бране на билки с голяма лечебна сила и наричане на китки (по подобие на ладуването в Северна България). В някои дни на Сирната неделя в странджанските села е правен  народният карнавал на кукерите. По Сирни заговезни в Странджа е познат обичаят „Пали кош“ – около огъня на запалените кошове играели хорà на песен със съпровод на гайда и тъпан.

В Странджа е запазено и нестинарството – танц върху нагорещена жарава.

Все още в някои села се играят нестинарски танци като само определени хора танцуват върху жаравата. Нестинарството е много стар български обичай, който се извършва в деня на Св. Св. Константин и Елена на 21 май (3 юни по стар стил). Танцуващите, играейки, носят икона на светците под съпровод на тъпан и гайда

Това е една от най-големите мистерии сред българските обичаи и традиции. Нестинарството носи дълбоко символично и мистично значение. Нестинарите, танцувайки със своя танц преодоляват пътя  между светското и свещеното. Жаравата върху която танцуват има символ на пречистваща сила. Нестинарството е танц, който не е просто зрелище или и атракция – това е духовен опит, който изисква силна вяра и отдаденост. Точно както танцьорите преодоляват страха си от парещата жарава с боси крака, така и огънят символизира триумфа на вярата над несгодите. Обредът се придружава от гайда и тъпан, чиито инструментални хороводни мелодии оказват силно въздействие.

Странджанските хорà имат много специфичен стил. Хорàта биват луди, тропани, рипани, кротки, подсурнати, с лесни, но разнообразни стъпки. Някои се играят в полукръг, а други – в права редица. Някои странджански хора са Каблешково, Пиперово, Странджанско, Копаница, Пайдушко, Елховско, Гергебунарско, Тържествено, Петрунино, Костадинско, Ръченица.

Най-популярният музикален инструмент за Странджанска област е гайдата. Други характерни и използвани инструменти са кавалът, свирката, тъпанът, гъдулка и тамбура.