Добруджанска фолклорна област

 

Плодородна, благодатна земя, наричана още житницата на България!

Ширнали се поля със златни жита и звучна песен, която се рее над тях.

Добруджанската песен – типично за нея е да е бавна, обикновено едногласна, богато орнаментирана, разказваща за живота, любовта, достойния труд, човешка радост или споделена болка! Песен, която излита от сърцето, изпята от гласовити певци. Много са имената на певци от добруджанския край – Калинка Вълчева, Верка Сидерова, Соня Кънчева, Данислав Кехайов, Иван Георгиев, Галина Дормушлийска, Ева Георгиева и много други.

Музикалните инструменти, характерни за добруджанския музикален фолклор са кавал, гъдулка, джура (малка) гайда.

И добруджанските танци имат свой специфичен характер. Основен белег на добруджанския танц е леко приклекнало танцуване с акценти в движенията, насочени към земята. Танцът на добруджанеца убедително олицетворява връзката на добруджанците със земята. Важна роля играят и ръцете с характерна пластичност и движения. Най-често се играят в умерено темпо, с множество клякания при мъжете, плавно полюшване на тялото, типично както за жените, така и за мъжете. Жените играят хорàта много често на песен, която играещите пеят. Мъжете пък играят най-често “на леса” – хват за пояс. Характерни за региона са добруджански ръченик, сборения, данец, ръка, добруджанска тропанка, буенец, пайдушко, “Сей, сей боб”, “Бръсни цървул”.

В добруджанския фолклор много силно се усеща влиянието на тракийския край. Това е и безспорно доказателство, че тук живеят потомци на огромни групи тракийско население, преселило се в Добруджа.