Шопска фолклорна област

 

Шопската фолклорна област е разположена в Средна Западна България.

Шоплукът е един от малкото райони в България, където се пее и двугласно. Храктерно е първият глас да се изпълнява от една певица, която „води“. А вторият глас се пее от група жени и често се пее върху един и същ тон, наричан още исо. Песните звучат сравнително напрегнато, пробивно, с особени провиквания и тресене на гласа, това е особено насичане тона.

Като тематично съдържание, песните са много разнообразни – седенкарски, трапезни, жетварски, сватбени, юнашки и исторически песни. Познати тук са и безмензурни „кралимарковски“ песни. Пеенето се съпровожда с гъдулка (кемене), а певецът, като че ли разказва стара легенда или история.

Известни изпълнители – народни певци на шопски песни са сестри Аджови, Бистришките баби, Павел Сираков, Гюрга Пинджурова, Кремена Станчева, Радка Алексова, Руска Божилова, Олга Борисова, Снежана Борисова и много други.

Типични музикални инструменти са гъдулка, кавал, висока гайда (джура), двоянка, дудук.

Хорàта в Шопско са много буйни и темпераментни, с „натрисане“ на тялото, предимно сключени, водени. Играят и жените, и мъжете. За мъжкия танц са характерни провикванията. Стъпките и захващанията са сложни – за пояс, или с кръстосване на ръцете. Движенията на играчите са ситни, шопската игра е лека и жива. Танците се придружават с мъжествено и енергично провикване, с което се подчертава някоя сложна комбинация.

Хорà, които се играят и до днес са: “Шопско хоро”, “Граовско хоро”, “Петруно”, “Четворно хоро”, “Бистришка копаница“, “Касапско хоро”, “Трънско хоро”, “Кюстендилски ръченици”.