Северняшка фолклорна област

 

Северняшка фолклорна област е една от най-големите по площ фолклорни области. Обхваща Северозападна България и Средна Северна България. В този край фолклорните традиции са силно повлияни от фолклора на съседните Сърбия и Румъния, както и от преселниците от Тракия.

Песните в Северняшка област са предимно едногласни, но и тук има изключения. Двугласни песни в Северняшкия край се срещат в регионите на Враца и Монтана. Тук се пеят песни с богата ритмика, в различни размери, но и безмензурни песни. Голяма е и тематичното им разнообразие – хороводни, седенкарски, трапезни, жетварски, исторически, обредни.

Много са изпълнителите – народни певци от Северняшка фолклорна област. Някои от най-популярните са Борис Машалов, Мита Стойчева, Иван Пановски, Кайчо Каменов, Лалка Павлова, Николина Станчева, Гергана Димитрова, Даниел Спасов и други.

Северняшките танци внасят голямо разнообразие в българското танцово наследство със своята бързина и оригиналност. Хорàта са предимно смесени, играят се от мъже и жени. Най-известните хорà от този регион са Северняшко хоро, Ганкино, Дайчово, Еленино, Дунавско, Грънчарско, Черкезко, Ситно влашко, Право, Шира, Чичово, Торлашко, Свищовско, Деньово, Еленска ръченица и още много други.

Характерни музикални инструменти са дудук, окарина, гайда, кавал, гъдулка, овчарска свирка, тъпан. Майстори-инструменталисти от този край са

В Северна България има много специфична традиция – това са духовите музики, традиционни почти за всяко населено място. Духовата музика участва в почти всички празници и събития. За създаването на духовите оркестри в Северна България, особена заслуга има българският композитор и диригент Дико Илиев. Той претворява по оригинален и неподражаем начин традиционния български фолклор. Известни негови хорà са Дунавско право хоро, Ганкино, Александрийка, Елено, моме, Лудо младо, Грънчарско хоро и много др.