Родопска фолклорна област

 

Родопската фолклорна област съвпада с географската област Родопи. Родопа планина – широка, голяма, красива, земя свързана с легендите за тракийския творец Орфей. Неговата дарба и неземна сила на песните му укротявали дори и диви зверове и природа.

Родопските песни и свирни огласят планината с широки, спокойни и звучни мелодии. Тук се пее едногласно, открито и с богата орнаментика. Характерни са бавните песни – „на трапеза“, „седенкарски“, песни, свързани с обреди и обичаи. В родопската песенна традиция пеят всички – жени и мъже – едногласно. С едно малко изключение на двугласно пеене, характерно за районите на гр. Велинград и гр. Неделино. Песента се лее плавно под съпровод от каба гайда. Даже и песните с шеговито съдържание са в по-умерено темпо.

Сред най-популярните народни песни от родопския край са „Излел е Делю хайдутин” (песен, изпята от Валя Балканска и включена в човешкото послание, което лети в Космоса на космическия апарат Вояджър 1 (1977 г.), „Девойко мари, хубава”, „Пустоно лудо и младо”, „Рипни Калинке”, песента – химн на Родопа планина „Бела съм бела, юначе”.

Много са обичаните народни певци от родопския край – Валя Балканска, Костадин Дурев, сестри Кушлеви, Бойка Присадова, Румен Родопски, сестри Хаджиеви, Надежда Хвойнева, Георги Чилингиров, Веселин Джигов, Кристина Енгерова, Георги Маринов, Здравко Кафеджиев, Росица Пейчева и други.

Родопчани играят предимно на песен. И танците им са в бавно и умерено темпо, с по-малко сложност и разнообразие на движенията. Играе се предимно в кръг или полукръг, под съпровод на песен. В региона хорàта са или само мъжки, или само женски. Срещат се и смесени, но те се отличават със специфичната подредба на играещите – в началото се хващат мъжете, следвани от жените в края. Мъжете играят с по-широки и твърди стъпки, а родопчанките стъпват на цяло ходило и дори да имат подскоци ги изпълняват много ниско и сдържано. По-известни хорà в родопския край са: йенино, сворнато, митрино, момчиловско, доспатско, чукано.

Музикалните инструменти, типични за родопска фолклорна област са каба гайда, тамбура, чанове (медни овчарски звънци) и по-рядко кавал.